Да приемем грешките на родителите

Твърде  често в съвременния свят  сме  неспособни да пречупим омерзението  си към родители, които изоставят, малтретират или забравят децата си. Защото такъв тип хора нарастват  и тяхното потомство не става  далеч по-раз

Твърде  често в съвременния свят  сме  неспособни да пречупим омерзението  си към родители, които изоставят, малтретират или забравят децата си. Защото такъв тип хора нарастват  и тяхното потомство не става  далеч по-различно от тях-самите. В  тази връзка много подходящо е  клишето, че насилието ражда насилие, (като не изключваме и психическото такова). Но ако човек трезво погледне на родител, особено собствения, ще види, че това също е човек, който прави и грешки, и чийто живот не е минал като песен.

Дори  да не намираш разбиране от ваще, опитай се ти да ги разбереш и да не ги осъждаш за това какви са, какво говорят и какво правят. Те са те дарили, нарочно или не, с единственото, което реално притежаваш – живота ти. И вместо да мразиш тях или условията, в които са те поставили без право на глас, опитай да ги приемеш и с толерантност да благодариш. Все пак от един момент нататък всеки остава сам и няма дори родител зад гърба си, когато има нужда от помощ.

И тогава си спомня, че като тийнейджър е било далеч по-лесно.

Изобщо  не казвам да им строим паметници и  да им целуваме краката. Естествено, че това са хора, които са ни причинили  и болка – от най-близките боли най-силно, но и всеки един от нас  съзнателно или не е върнал страданието  обратно. Въпросът не е да сравняваме, а да бъдем по-добри от тях, с  всички сили. Съзнанието е по-силно  от генетично заложените черти на поведение и затова е възможно едно дете да се оттласне от това, което не харесва в живота си и да направи нещо в пъти по-добро и красиво. Ако не само-за себе си, то за своето дете.

Между другото разведените родители са също толкова родители, колкото са били и преди. Километрите и финансовите смущения не са измерител на чувствата. Твърде често разводът е най-доброто решение в едно разбито отвътре семейство. И тук пак е нужна проява на разбиране и приемане.

Всеки има право на щастие.

Когато  човек направи всичко по силите си, но няма очаквания резултат, най-добре  за всички е да се откаже. Това, че един родител избира друг път в живота си, не означава, че зачерква миналото си или детето си.

Има случаи, в които един от двамата  родители е непознат и това може да бъде само в услуга на грешните очаквания  за един прекрасен баща или една чудесна майка. Така че във всички ситуации трябва да приемем спокойно и с разбиране нещата и да сме  благодарни на тези хора, че изобщо ни има и то такива, каквито сме. Всички грешим, всички сме хора. Автор: Александър Ненов